X

Модни Магьосници: Слав & Хубен

3 април 2019 | Сердика Център

Днес ще те срещнем с едни от най-известните задкулисни имена от българската модна сцена. Запознай се с нашите модни магьосници Слав и Хубен.

Разкажете накратко за себе си и как се запали страстта ви по модата?

Ние сме Слав и Хубен, занимаваме се с разнообразни неща, гравитиращи около модата и красотата във възможно най-широкия им смисъл. По-конкретно — правим онлайн списание, правим арт дирекшън и продукции за клиенти с бизнес в сферите на модата, козметиката и лайфстайла. Действаме и поотделно — в последните години Слав прави все повече стайлинг и криейтив и все по-малко грим, а Хубен залита сериозно към технологичния аспект на нещата, макар още да твърди, че стайлинга му е интересен.

Въпреки десетгодишната разлика във възрастта ни, общото е, че и двамата сме насочили фокуса си към естетическата, и не само, култура още от ранна възраст и някак винаги сме имали влечения в тази посока. Модата е един много първичен, първосигнален културен маркер на човек и вероятно просто е било естествено и за двама ни да изследваме по-широкия смисъл на нещата именно през този “език” — през нещо, в което живеем животите си.

Кога започнахте да се занимавате с мода?

Отдавна. Първите гримьорски ангажименти на Слав бяха през (вече далечната) 1999 г., а преди да се запознаем и постепенно да стартираме общата ни работа през 2008 г., Хубен вече имаше дългогодишна и сериозна кариера в retail сегмента на нашата индустрия. Сега се шегуваме, че сумарно имаме десетилетия опит в сферата. Един вид, изгубили сме вече края на началото… 🙂

Вие сте страхотен екип, лесно ли е да работите заедно?

Благодарим, радваме се, че така мислиш! Честно казано — да, лесно е. Говорим общ език и гледаме в обща посока. Дори когато се появят противоречия (когато гориш като нас в работата си, те често могат да бъдат експлозивни, агресивни и шумни), пак стои на дневен ред, че те идват единствено и само с цел крайния продукт, по който работим в дадения момент, да бъде възможно най-добрата версия на себе си. Изключае това, вкусовете ни много добре се допълват и работят заедно, а и двамата имаме жив, неспирен интерес към културната история и бъдеще на човечеството, което реално ни позволява понякога с една дума да си кажем нещо, което би отнело на други хора няколко часа в презентации, референции и обяснения.

Как протича един ваш снимачен ден?

Много зависи, наистина. Има огромни разлики в процесите, в това дали снимаме фотосесия за 12 Magazine, или за клиент, дали целта е комерсиална, или залита в по-художествени проявления, дали изобщо е фотосесия, или пък е видеоклип, или телевизионна реклама… Много е различно и това е хубавото на нашата работа — че няма два еднакви дни, независимо до колко определена механика на работа се повтаря. Това, което можем да проследим като обща тема, поне при проектите продуцирани от нас самите, е, че винаги се стараем атмосферата на работа да е спокойна, позитивна и приятелска, дори и в най-тежките моменти на зацикляне. Ясно осъзнаваме, че каквото и да правим, крайният продукт е резултат на екипна работа и като такъв — качеството и емоционалното състояние на всеки от екипа е от първостепенна важност по време на снимки.

Хората в България как възприемат това, с което се занимавате?

Това е сложен въпрос, на който не мисля, че можем да отговорим лесно така генерално поставен. Преди всичко много зависи за коя част от работата ни говорим, но да речем, че се отнася към най-“чистите” като авторство и артистизъм проекти, които, при нас особено, често играят по ръба на приемливото, напълно съзнателно. Хората, които така или иначе се вълнуват от мода и визуална култура, вероятно възприемат “картинките”, които създаваме като чиста монета, непредубедено и като част от световния културен обмен в тази сфера. Надяваме се, че по някакакъв начин работа ни стига и до другите, тези с мимолетен или никакъв интерес. И се надяваме, че стигайки до тях, работата ни е част от провокациите към самите тях да започнат да търсят красивото, естетичното, като непременно поставят под въпрос общоприетите норми. Защото модата, а и всяка форма на визуална култура, е нещо флуидно, нещо което днес е едно, а утре друго, нещо което се променя с поколенията, с общественото съзнание и със световните процеси, нещо, което не търпи диктат. Един вид — това, че майка ми съчетава колана с обувките и чантата, не означава, че това е норма, която трябва на всяка цена да бъде приложена при всеки. Същото е валидно и за всичко, за което “хората от модата” казваме, че е модерно.

Когато говорим за комерсиална работа, там най-важното е клиента да е получил това, което е търсил и посланието му да бъде предадено най-точно. В този смисъл, процесът е малко обърнат и най-често тръгваме първо от това, което хората биха разбрали, от това, което ще стигне най-добре до тях.

А пък ако говорим генерално за нашата професия, макар че и там не можем да забием карфица и да я наречем с някакво свръхконкретно име (защото и двамата съчетаваме множество “възли” от процеса), то има едно генерално неразбиране извън общността на колегите. Но то е напълно очаквано — много е трудно да обясниш на някой, който не е имал и един ден в снимачно студио, как така 15-часов работен ден е нещо нормално, очаквано и много често — необходимо. Още повече — да обясниш детайли, тънкости и процеси по начин, който да бъде общовалиден. Ето и един пример: Красимира Иванова, тази прекрасна дама и дългогодишна наша приятелка, която се съгласи да бъде част от фотосесията “Кастинг” в новия брой на The Season, и която реално за пръв път беше на снимачна площадка, някъде по средата на деня възкликна: “Момчета, чак днес ми се струва, че започвам да разбирам какво правите! Ама то не е никак лесно?!”

Според вас има ли потенциал за развитие на модата в България?

Разбира се! Тук retail сектора е вече много добре развит, имаме все повече достъп до истински важни марки от световната мода и то от всякякъв ценови диапазон. Естествено, отчитаме много липси и много още поле за развитие, но не трябва да забравяме никога, че за съжаление се намираме на малък, беден и сложен откъм вкусове пазар и това носи със себе си своите последствия, за всеки бизнес, а особено за такъв, който не е от първостепенно значение за жизненото оцеляване на индивида.

Ако говорим за локалната мода, обаче, там нещата са по-особени и честно казано, не сме напълно сигурни какво повече от това, което хора като Нели Митева, или качествени преподаватели като Яна Дворецка и Николай Пачев правят за българската мода, би могло да се направи, за да се “случи”. Истината е, че с изключение на някои “инатливи” примера във високия сегмент, като Beyond, Knapp или Елена Златева, например, или добрите конфекционни марки, зеят огромни дупки по цялата индустриална верига. Които, докато не попълним правилно, понятие “българска мода” няма как да съществува в глобалния смисъл на понятието “локална мода”. Конкретно — това е пълният разрив между креативен и производствен процес, чиито първи стъпки тръгват още от училищата и университетите, в които се преподава мода. До колкото сме запознати, при тях липсва сериозно, богато и целенасочено обучение по бизнес частта на индустрията — това как реално и фактически се произвежда колекция във фабрика, как тя се размножава и какъв е реалният ѝ път до потребителя. Понятия като инвестиции, маркетинг, комуникации, целева аудитория и прочие жизненоважни за всеки моден бранд неща. Докато не се работи в тази посока, българските висши училища ще продължават да бълват просто шивачи (в най-добрия случай!), с променлив успех, които няма да постигнат нищо извън нишовата клиентела, ако изобщо стигнат и до нея. Иначе, таланти — бол, но на гол талант постижения и индустрия не се правят.

Знаем, че вие сте създателите на 12 Magazine? Как започна всичко?  Разкажете ни повече за този ваш проект?

Всичко започна, всъщност, с предишният ни проект за дигитално списание — GIA. То беше т.нар. flip-page списание, или дигитално списание, което преповтаря логиката на физическо такова. GIA просъществува в рамките на 11 тематични броя и се радваше на солидна аудитория, основно извън България (изданието беше двуезично). В края на 2011 г. взехме решение този формат да спре и да се насочим към по-традиционен уеб формат, по-достъпен за споделяне в социалните мрежи, по-достъпен и на чисто техническо ниво за разните ботове, кролъри и тем подобни, на които реално се крепи съвременния интернет и откриването на съдържание в него. Ето защо, подходихме астро-нумерологично и на 21.01.2012г. пуснахме в пространството 12 Magazine — един вид 12-тият, постоянен брой на GIA.

Как се приема от българската публика? И към кого е насочен?

Приема се отлично, когато го има. Казвам това, защото е важно уточнение, че 12 Magazine се прави на инат, в свободното ни време и със собствените средства на авторите, замесени в различните проекти. Нямаме “гръб” или рекламен отдел и си е цяло чудо, че още не ни е писнало и не сме “затворили кепенците”. Смеем да твърдим, че сме стигнали до по-голямата част от аудиторията в България вълнуваща се от това, което показваме в 12 Magazine и тя определено е доволна, че изобщо някой е толкова луд, че да прави със собствени усилия и безплатно за нея това, което иначе е най-скъпата част от съдържанието на обикновените списания, а именно — фотосесии с луксозна мода и дълбоки, дълги интервюта придружени с концептуални фотопортрети. От друга страна, не виждаме как би могло да е друго — това по съществото си е отворена платформа, отворена към всеки, творящ в нашата сфера да дойде, с готина идея или вече готов готин продукт и да знае, че има едно непредубедено място, където може да бъде публикуван и да стигне до аудиторията си. Това не означава, че сме всеядни — напротив, нашата цел винаги е била продуктът на българските автори да е съпоставим с всеки подобен на световно ниво, като качество, и ако това не е така — то той няма място при нас.

Какво ви вдъхновява и от къде черпите идеи за фотосесиите си?

Чистото вдъхновение идва постоянно и от всякъде — днес това може да фантастична рокля, която сме видели в някой магазин, а утре да е определеният начин, по който Слънцето се отразява от дадена фасада. Най-често, особено при собствените ни, свободни проекти за 12 Magazine, вдъхновението идва от музите — модели и не само, които ни провокират да мислим за това как да предадем естествено заложената им красота или как да я синхронизираме с определена стилова идея по начин, по който ще говори недвусмислено за определени естетически търсения.

Когато работим по проект, пак е различно, тогава се шегуваме, че е вдъхновение on demand— имаш задача и мислиш креативно. Конкретен пример — годишната кампания на Сердика Център за 2019 г., там процесът беше изцяло съвместен с guts&brains DDB и екипа на центъра, които са прекрасни и с които се вдъхновявахме взаимно, за да стигнем до крайния резултат — това да извадим на показ модната магия на сезоните и да “отворим кадъра” за иначе невидимото. С това искаме да кажем, че вдъхновението е процес, който винаги е много интересен, но не е непременно нещо, което се ражда мигновенно. Първичната “искра” — да, но след нея има много, много работа, за да бъде изведена до нещо материално. И искрено се надявам, че и през кадрите, които публиката ще види през 2019 г., ще можем да предадем именно това.

Какво предстои? Някой вълнуващ проект?

Суеверията на Хубен и клаузите за конфиденциалност не ни позволяват да споделяме кой знае какво за предстоящото, но определено можем да разкажем за последният свръхвълнуващ проект — вторият брой на The Season, подчинен на темата Re:Birth. Този проект е вълнуващ от самото начало, защото това е 100% авторско списание, което създадохме със Слав специално за Сердика Център и което, надяваме се, презентира по възможно най-красивият, полезен и интересен начин широкия спектър от продукти и услуги, намиращи се там. Този брой, обаче, ни беше по-интересен и от дебюта — той е по-богат, по-цветен и по-пълнокръвен. Бяхме много щастливи, че в една от основните фотосесии имахме възможността да снимаме и стилизираме 11 души от различни сфери на живота, хора с разнообразни фигури, възрасти, коси, цвят на кожата, истински хора, като контраст на често недостъпните моделски образи. И като още една валидация на (най-накрая) световната тенденция, която е тук, за да ни напомни, че всички сме красиви, защото сме различни, че красотата не е стремеж, а даденост на всеки, видима за всеки, който я търси. По броя работихме и с примиер балетистите на Софийска опера и балет Марта Петкова и Никола Хаджитанев, които ни скриха шапките, изкарахме четири майки и техните прекрасни деца от бекстейджа на модната магия, обърнахме сериозно внимание на домашната красота, като поканихме флорист, барман, шеф и специалисти по вино, говорихме си с три модела, за творчеството след подиума, селектирахме бижута, парфюми и козметика и какво ли още не, трябва вече и ние да си припомним, много е! Естествено има и много мода с модели, нямаше да сме ние иначе… 🙂

Коментари

коментари

Оставете коментар

44 0

*